Четки за зъби

''-Представи си, колко ужасен би бил света ако имаше незаменими хора''

Аз съм  пълен задник, или на галено-гъз, не е тайна. С това започват и свършват всички разговори за мен, а често дори няма „но“.  Вулгарно е да превръщам въздишките си в бясна тегоба, чрез продажната податливост на слабата си проза, ама на:

Имам, по-скоро имах, чекмедже пълно с четки за зъби. Повечето от постоянните ми бивши любовници се ползваха с тази привилегия макар че плюенето в сутрешните ни ритуалите беше далеч от денталната хигиена.

Малък жест, който винаги ги усмихваше, превръщаше ги от обект на копнеж и чифт бельо на пода, в желаноприсъствие,. 

Сменях ги ротационен принцип, четките и притежателите им.

Като се замисля в активният си полов живот съм купил повече четки за зъби от колкото презервативи.

Така ми тръгна от сефтето, когато оплесках яйчниците на една доминантна сръбкиня, още когато й помирисах зърната. Най-съвършените 11 секунди във вселената.

-Надарен съм с ирелевантна автентичност.

Не й понасяше да се напивам , защото самата тя почти не пиеше, никога преди пет, но в своя защита аз винаги приготвях две чаши, когато сервирах каната вино с късове плод. Пиех много, но не толкова че да стана досаден.

-В теб няма нищо автентично-ти си ходещо еректирало клише. Но може да се успокояваш с факта, че спомена за големите пишки избледнява по-бавно.

Подпря се с длани, лактите й застанаха под прав ъгъл и мъчно я тласкаха от водата към ръба. Намести краката си и се изправи. Преди да разгъне напълно краката си, вече бе посегнала към хавлията. Не намирах нищо еротично, или вулгарно в изпънатият, като струна гръбнак, който прозираше, нито в изпъкналите ключици, тънък глезен. Леко обгорените рамене, на които се лепеше мократа й коса. Един грубоват и непринуден финес, между-блоковото изящество.Или това, или бях предрсусал в столичен басейн-историята мълчи.

-Ти си прекрасна, знаеш ли?

-Не си създаден за прекрасни неща.

 Момент по-късно споменът за нея стоеше подпрян на огледалото в цял ръст. Бе побрала телцето си в потните и раждаше още мокрият си закачливо окосмен пубис ,ходеше по мокрият под на пръсти, кривейки палците на краката си. Това придаваше на кръста й особена чупка. Сигурен съм, че задникът й можеше да лекува рак.

-Заедно ли сме?

-Ти си с мен.

-Обичаш ли ме?

-О, моля те, спри да си вечният център на внимание. Жалко е. Аз обичам всички.

-Целиш се високо.

-Когато се усмихваш така злобно, но не съвсем коварно, караш светлината да се крие по ъглите, като сритано куче. Не харесвам живота без теб.

-Че ти кога си го харесвал?

-Помниш ли, когато стигна простата ми с пръст, а пенисът ми закачи сливиците ти и почти повърна?

-Задник.

-Е и аз това казвам.

-Когато спреш да харесваш всички е мой ред.

-Едва ли.

-Тогава защо си с мен?

-Защото да те имам, е по-лесно от колкото да се боря с фобията, че не те притежавам, или още по-лошо, че си чужда.

Минава три. За нея наближава пет. Шепот от възглавницата и вибрации в гърдите, които карат матрака да се тресе. 

-За теб чашата никога не е наполовина пълна нали?

-В момента е наполовина пълна с бившият си.