Привързал съм се към заблуждаващо съществуване.
Държах ръката й дълго в безкрайно ръкостискане. Усещах топлината на пръстите й. Продължих да държа ръката й, докато не усетих нежния пулс в кухината на китката й.
Поддържах агресивно мълчание. Тактически мълчах и гледам право в очите, понякога в моста на носа. Като че ли пия думите и. Говори.
Имахме връзка въпреки всичко. Въпреки всичко, нещо се случи.
Вие ми се свят от вълни на благодарност и нежности, когато се събуждам в устата й, а стаята мирише на твърде горещо кафе.
Измина междинен период от време. Светлината над меката ми глава е изключително бяла и ярка. Изключително кафявите й очи, изискваха от моите да я гледат. Мокрите гърди се издигаха и спускаха в ритъма на дишане.
Какво се случваше в главата й? Какво се случва в главите на всички жени? Адаптират се към правилата на играта толкова лесно. Оглеждаше се гола в огледалото в цял ръст. В очите й има нещо като реализация, безпристрастна оценка на личните сили на съблазън, които никой мъж не би могъл да постигне.
Първи свалям очи. Губя гейма, сета, мача и себеуважението си.
Интересувах се от всичко, което я отвращаваше в човешкото животно. Не вярвам в тъмната си страна, защото не толерирам идеята за проклятие, или благословия. Но усещам, че когато се докосвам до страдание и жестокост, господарство и сервилност, стигам до най-интимният характер на сексуалността й. Мъчението е тенденциозно през цялата ни история - веднага щом обичайните ограничения на морала се затрият - всички нетърпеливо се включват в радостите на варварството и клането.
Но имам чувството, че когато стигаме до страдание и жестокост, за господство и сервилност, докосваме интимния характер на сексуалността.
Безкористно ми предлага тялото си, като генератор на удоволствие. Временно и спонтанно, понякога на сила приемаше състояние на зависимост, на слабост. Губеше себе си за да намеря удоволствие. Апотеоз на сексуалността във финалното й превъплъщение.
Получавам 10% кешбек в свирки, всеки път когато правим лош секс.
.
Започнах да пиша, защото една ме блокна в социалките, а по онова време още нямаше 'Продавалник' където да й пиша, бидейки жалко неспособен да се справя с първата си връзка и краят й.
Пробутвах псевдо-полу-плагиатстваните си приумици с подлизурската нотка, че съм спал с всички, които ме четат.
Още не съм решил за чии го публикувам сега и изобщо някои пише ли обръщения към тия на които е пратил блога си, щото иска да ги ебе?
Сънувах , че съм прасе. Малко - от онези, които презадоволените професионални въздействачки носят , за да си личи , че са неповторими , като всички други. Малка грухтяща топка сланина с къса, подредена козина и влажна потрепваща зурла. Спусках се в оребрен метален тунел под звуците на хрущят метален тътен. Сърчицето ми с размери на ампула тестостерон се удряше в ребрата, докато съзнавах, че в края на тунела ме чакаха ритмично въртящи се остриета. Мигове по-късно главата ми се пръска като изпусната диня, а полу-пасираният ми торс отлита на метри от нея. Все още в съзнание , виждам дебел процеп в черепа си, от който се изливат парчета мозък, кръв и мазнини. Мравки , мухи и ларвите им бавно ще си проправят път през меката тъкан, докато губя съзнание. Гледам как времето свършва и съм спокоен, защото знам точно кога ще спра да съществувам. Тревата става морава и се простира без край под металното небе.
Упорити виденията блуждаят над будното ми съзнание дълго преди да потънат и избледнеят в стените. Ритмичен тътен отмерва всеки удар на сърцето в ушите ми. Чужда слюнка с вкус на слаби цигари и мента е засъхнала по небцето ми, очите ми светят прозрачно, а топките ми лепнат по вътрешната страна на бедрата. Не се будя със сутрешна ерекция, защото си легнах, когато трябваше да ставам. Ура- ебах.
Едно (само, уви) изключително красиво момиче, което има нещо, превъзхождащо обичайното съблазнително освежаване на залязващото юношество през първите моменти на двайсетте години. Нещо някак нереално. Нещо толкова хубаво, сякаш необикновен случай на морфогенеза може да обясни опустошителната чистота на лицето й, стегнатия задник и талия, която се побира в обхвата на дланта ми. Малко след нея във всяко пространство нахлува тишина , която тя със сигурност забелязва, но не разбира. Ех ако препуциума можеше да говори. Великата й красота и геометрично съвършени зърна изглежда предвещават някаква трагична съдба.
Опитвах се да намеря къде свършват краката и , в кои да е от двата края цяла сутрин, а скоро след като я целунах, започнах да имам тайни и животът ми се превърна в неумолима последователност от лъжи.
Усещането на животните за себе си възниква единствено чрез физическа болка, но индивидуалността в човешкото общество постига истинско самосъзнание само чрез посредничеството на лъжливостта.
Не говорим. Не е нужно. Думите пресичат пространството между една кожа и друга. Нечути, без отговор, висят във въздуха и се разлагат, смърдят. Думите също могат да се разделят.
Някога я слушах, но бе като да пикаеш в уринал с фасове, или да сереш в походен кенеф бъкан с тампони. С времето - започна да смърди.
Близо съм до трийсете. Толкова, че вече издавам секс стенания, когато се изправям. Не искам да умирам и от чериринайсе минути не съм планирал самоубийство.Живял съм толкова малко, че мисля, че няма да умра;невероятно, че човешкото съществуване може да бъде сведено до толкова малко.Поредица от тегави и безкрайно повтарящи се ритуали с рязък край, който не разбираш. Въобразявам си, въпреки себе си, че рано или късно нещо ще се случи. Животът е и празен, и къс. Дните се изплъзват безразлично, без да оставят нито следа, нито пък
памет; и тогава изведнъж спират. Не съм направил кой знае какво, защото няма нищо за правене.
Държа давещия се в сухи залпове сперма кур над мраморната мивка в кенефа за невалидни в офиса ( защото е по-ниска и не ми се налага да си бърша децата от сапунерката, кранчетата на чешмата, огледалото) и чудя защо съм обсебен от акта на възпроизводство, когато дори не съм съм особено въодушевен от собственото си съществуване, камо ли да допринеса за нечие чуждо.
Упорити виденията блуждаят над будното ми съзнание дълго преди да потънат и избледнеят в стените. Ритмичен тътен отмерва всеки удар на сърцето в ушите ми. Чужда слюнка с вкус на слаби цигари и мента е засъхнала по небцето ми, очите ми светят прозрачно, а топките ми лепнат по вътрешната страна на бедрата. Не се будя със сутрешна ерекция, защото си легнах, когато трябваше да ставам. Ура- ебах.
Едно (само, уви) изключително красиво момиче, което има нещо, превъзхождащо обичайното съблазнително освежаване на залязващото юношество през първите моменти на двайсетте години. Нещо някак нереално. Нещо толкова хубаво, сякаш необикновен случай на морфогенеза може да обясни опустошителната чистота на лицето й, стегнатия задник и талия, която се побира в обхвата на дланта ми. Малко след нея във всяко пространство нахлува тишина , която тя със сигурност забелязва, но не разбира. Ех ако препуциума можеше да говори. Великата й красота и геометрично съвършени зърна изглежда предвещават някаква трагична съдба.
Опитвах се да намеря къде свършват краката и , в кои да е от двата края цяла сутрин, а скоро след като я целунах, започнах да имам тайни и животът ми се превърна в неумолима последователност от лъжи.
Усещането на животните за себе си възниква единствено чрез физическа болка, но индивидуалността в човешкото общество постига истинско самосъзнание само чрез посредничеството на лъжливостта.
Не говорим. Не е нужно. Думите пресичат пространството между една кожа и друга. Нечути, без отговор, висят във въздуха и се разлагат, смърдят. Думите също могат да се разделят.
Някога я слушах, но бе като да пикаеш в уринал с фасове, или да сереш в походен кенеф бъкан с тампони. С времето - започна да смърди.
Близо съм до трийсете. Толкова, че вече издавам секс стенания, когато се изправям. Не искам да умирам и от чериринайсе минути не съм планирал самоубийство.Живял съм толкова малко, че мисля, че няма да умра;невероятно, че човешкото съществуване може да бъде сведено до толкова малко.Поредица от тегави и безкрайно повтарящи се ритуали с рязък край, който не разбираш. Въобразявам си, въпреки себе си, че рано или късно нещо ще се случи. Животът е и празен, и къс. Дните се изплъзват безразлично, без да оставят нито следа, нито пък
памет; и тогава изведнъж спират. Не съм направил кой знае какво, защото няма нищо за правене.
Държа давещия се в сухи залпове сперма кур над мраморната мивка в кенефа за невалидни в офиса ( защото е по-ниска и не ми се налага да си бърша децата от сапунерката, кранчетата на чешмата, огледалото) и чудя защо съм обсебен от акта на възпроизводство, когато дори не съм съм особено въодушевен от собственото си съществуване, камо ли да допринеса за нечие чуждо.
-изъм
Събуждам се до нежен пастелен тон, покрит с кожа и мъх. Бледо лилава, бяла в продължението си и прозрачно руса в крайчеца. Изпъната до мен, с блаженство в трапчинките и грация в извитите китки. Има грозновати пръсти, които не харесвам, но никога не бих й го казал.
Чаршафите имат дъх на сол, който се бе наситил и в косите й. Увивам се в мириса й , забравям че мога да си тръгна- най-вероятно, защото така и тя не може да си отиде. Позволявам си едвам да докосвам върха на показалеца си по оголената ключица.
Всяка сексуална обсесия била имагинерно еротично решение на реаленaо страдание. Снощи успя да се справи с всичките ми фетиши още преди да съм й свалил бикините (''никога прашки, моля ти се'').
Усмихва ми се. Не го очаквах, нито подозирах, че ми е нужно.
Искам да й кажа нещо мило, най-вероятно заучено или изплагиатствано, но не смогвам- езика ми е засъхнал за небцето.
Чувствам краката си чужди, докато ги мъкна към кухнята. Не пропускам да се възхитя на физиката си във всяка отражаема повърхност. Две таблетки за главоболие, една за електролити и киселинен баланс, шепа витамини, капсули омега 3, протеинова вафла и последния хашиш за уикенда.
Завъртам нещо британско и агресивно- пънк и анархизъм в преоценения ''Beocenter 8000''
Смилам кафените зърна на ръка- бавно, че да не разсъня с хрущенето им. Чакам черния шот да затече, докато се любувам на разтегнатите си зеници в огледалната цедка на ''La Marzocco GS3''.
Нахлузвам тесен халат, краден от ''Puerto Romano''.
Свършвам й цигарите, докато гълтам горещата течност от дебел порцелан на терасата. Денят се ражда пред очите ми, а градът лъха на похот и студ.
Автолюбя се в извърнатия към прозореца ''Corbusier LC4'' , припомняйки си отпечатъците, които оставих по гърба й.
Пикая под душа, докато втривам лосион във врата и брадичката си.
Стоя дълги минути пред разтворения гардероб, макар да съм наясно, че ще сложа тъмна риза с вталена кройка, ленен панталон с басти и кожени мокасини.
Хващам си такси за ресторант на 400 метра от дома ми.
Поръчвам два пъти куверт за късна закуска (сфинктера ми се свива от ненужни чуждици като ''брънч''). Чаровен мургав мелез отрупва масата. Изпивам 6 чаши малиново розе , докато изучавам маниерите на застаряващ местен буржуа със сухо лице и поглед на булдог.
Не мога да се докосна до храната.
-Колко пъти го репетира?
-Само два.
-Лудо човече.
Три часа е. Прекалено късно или прекалено рано за всичко, което би могъл да правиш. Най-шибаното време от деня.
Свивам й.
Увива бял чаршаф около себе си танцува пред френските прозорци.
Виждам усмивката си в мократа й ретина- неописуем израз на толкова пълна безпомощност, че сякаш преминаваше в безгрижно слабоумие
Успешно надраствах синдрома на Детето бог- любимата невроза на Юнг, Престанах да съм озлобен Питър Пан, затворен в сънищата на собственото си въображение, тръпнещ в очакване живота да се случи.
Нихилизмът е кратък момент на яснота и брилянтна реализация на зловещата красива реалност, че съществуването, грижите, триумфа, любовта- ще бъдат отмити.
Все още не е възможно да придам смисъл на живота си. Висшата концепция за смислен живот, обаче, е в основата си правдоподобна - съдържа елементи, които могат да бъдат ясно назовани и достигнати.
Посягам към нея. Слънцето пропада рязко, а тя се губи.
Какво правиш, когато собственото ти литературно творение отхвърли поривите ти?
Чаршафите имат дъх на сол, който се бе наситил и в косите й. Увивам се в мириса й , забравям че мога да си тръгна- най-вероятно, защото така и тя не може да си отиде. Позволявам си едвам да докосвам върха на показалеца си по оголената ключица.
Всяка сексуална обсесия била имагинерно еротично решение на реаленaо страдание. Снощи успя да се справи с всичките ми фетиши още преди да съм й свалил бикините (''никога прашки, моля ти се'').
Усмихва ми се. Не го очаквах, нито подозирах, че ми е нужно.
Искам да й кажа нещо мило, най-вероятно заучено или изплагиатствано, но не смогвам- езика ми е засъхнал за небцето.
Чувствам краката си чужди, докато ги мъкна към кухнята. Не пропускам да се възхитя на физиката си във всяка отражаема повърхност. Две таблетки за главоболие, една за електролити и киселинен баланс, шепа витамини, капсули омега 3, протеинова вафла и последния хашиш за уикенда.
Завъртам нещо британско и агресивно- пънк и анархизъм в преоценения ''Beocenter 8000''
Смилам кафените зърна на ръка- бавно, че да не разсъня с хрущенето им. Чакам черния шот да затече, докато се любувам на разтегнатите си зеници в огледалната цедка на ''La Marzocco GS3''.
Нахлузвам тесен халат, краден от ''Puerto Romano''.
Свършвам й цигарите, докато гълтам горещата течност от дебел порцелан на терасата. Денят се ражда пред очите ми, а градът лъха на похот и студ.
Автолюбя се в извърнатия към прозореца ''Corbusier LC4'' , припомняйки си отпечатъците, които оставих по гърба й.
Пикая под душа, докато втривам лосион във врата и брадичката си.
Стоя дълги минути пред разтворения гардероб, макар да съм наясно, че ще сложа тъмна риза с вталена кройка, ленен панталон с басти и кожени мокасини.
Хващам си такси за ресторант на 400 метра от дома ми.
Поръчвам два пъти куверт за късна закуска (сфинктера ми се свива от ненужни чуждици като ''брънч''). Чаровен мургав мелез отрупва масата. Изпивам 6 чаши малиново розе , докато изучавам маниерите на застаряващ местен буржуа със сухо лице и поглед на булдог.
Не мога да се докосна до храната.
Слепоочията ми пламват, когато я видя. Кикота й влиза в мен и ме пресушава.
Обожава дрехите си, но не търпи допира им. Зърната й ми се усмихват, докато заплита късите си пръсти в косата ми. Езикът й оставя вкус на тютюн и шоколад в устата ми.
-Правиш ми хубаво, когато ме прегръщащ.
Днес всички са на ясно, че липсата на секс може да се окаже изненадващо интензивен проблем, водещ до стрес, отдалеченост и липса на концентрация. Недостига на достатъчно прегръдки, би трябвало да се приема също толкова сериозно. Обгръщането на друго тяло, докато то се увива около теб е символ на всичко, което ни липсва в свръх фокусираната към постижения и заслуги култура: възможност безопасно да признаем пълната си зависимост от друг.
-Бунтът на пост-модернизма срещу всички непоклатими систематизирани теории на модернизма умря, а ние останахме в невъзможно за дефиниране време и това ме побърква. Губя се в осъзнаването, че съм самоходна разплута торба от плът, пълна с неясни мисли и терзания, заточена в измерението на стотиците последствия, които са всички тежести на обществото.
Обожава дрехите си, но не търпи допира им. Зърната й ми се усмихват, докато заплита късите си пръсти в косата ми. Езикът й оставя вкус на тютюн и шоколад в устата ми.
-Правиш ми хубаво, когато ме прегръщащ.
Днес всички са на ясно, че липсата на секс може да се окаже изненадващо интензивен проблем, водещ до стрес, отдалеченост и липса на концентрация. Недостига на достатъчно прегръдки, би трябвало да се приема също толкова сериозно. Обгръщането на друго тяло, докато то се увива около теб е символ на всичко, което ни липсва в свръх фокусираната към постижения и заслуги култура: възможност безопасно да признаем пълната си зависимост от друг.
-Бунтът на пост-модернизма срещу всички непоклатими систематизирани теории на модернизма умря, а ние останахме в невъзможно за дефиниране време и това ме побърква. Губя се в осъзнаването, че съм самоходна разплута торба от плът, пълна с неясни мисли и терзания, заточена в измерението на стотиците последствия, които са всички тежести на обществото.
-Колко пъти го репетира?
-Само два.
-Лудо човече.
Три часа е. Прекалено късно или прекалено рано за всичко, което би могъл да правиш. Най-шибаното време от деня.
Свивам й.
Увива бял чаршаф около себе си танцува пред френските прозорци.
Виждам усмивката си в мократа й ретина- неописуем израз на толкова пълна безпомощност, че сякаш преминаваше в безгрижно слабоумие
Успешно надраствах синдрома на Детето бог- любимата невроза на Юнг, Престанах да съм озлобен Питър Пан, затворен в сънищата на собственото си въображение, тръпнещ в очакване живота да се случи.
Все още не е възможно да придам смисъл на живота си. Висшата концепция за смислен живот, обаче, е в основата си правдоподобна - съдържа елементи, които могат да бъдат ясно назовани и достигнати.
Посягам към нея. Слънцето пропада рязко, а тя се губи.
Какво правиш, когато собственото ти литературно творение отхвърли поривите ти?
It's ok.
Свободата е агонията единствено аз да нося отговорност за собствената си посредственост.
Задържам поглед върху тях не повече от десет секунди, по-голямата част от които се пропиляват по ханша и бедрата - никога не съм си падал по гърди. В редки случаи, жегнатото ми въображение рисува голият й задник разтварян от дланите ми и приклещен от цялата ми тежест, докато гъсти талази се изцеждат от устата ми към отверстията й.
Намествам ерекцията, напомням си, че наближавам трийсете и редовното носене на бельо ще е добра идея, и се фокусирам върху догаращия между пръстите ми фас.
Рядко е не просто първична нужда да притежавам всичките й дупки и внимание. Тогава се случва да усещам сладникава горчилка, когато образът й се затрие в тълпата, изчезне за стотни от екрана или започне да се скрива и изменя между ушите ми.
Перфектен пример за динамичната и експлозивна романтика на ежедневната ни допир едни с други, безкрайно лишена от познание, но натрупала в себе си неизчерпаем запас от надежда. Палец в дясно.
Изпитвам се, за да открия до колко съм склонен да се доверя на детайла цялата й същина. Позволявам се да преценя цялото й себе-усещане от дебелината и чупката, която придава на веждите си. Ако често привежда очи и приглушава свенливият си кикот с въздишка, то е срамежлива и силно чувствителна. Погледът й се плъзга от устата на събеседника, към някой несъществуващ детайл в пространството то бързата й мисъл е независима. От незначителни парченца, вещая и конструирам съвършена симпатия. Умът е готов да изригне с убеждението, че свръх персоната ми, водена от свръх-его и комплекси, която обърква и отблъсква всички, най-после ще намери покой в топлата кожа на разумен любовник.
Всичко това вибрира в главата ми, докато я целувам. Взаимните ни телесни копнежи, намират изключително странен, привидно необясним изблик -два органа, предназначени за говор и хранене се търкат и натискат, разтривайки слюнка един в друг под звуците на тежки въздишки. Възбудата и вълнението, които изпитвам, когато видя как се повдига на пръсти, замахва да сключи ръце зад врата ми и притваря клепки, не са инстинкт, а социален конструкт. Съзнавам, че ми се подарява оголена и сурова. Допуска ме зад стените си, до истинската си същност, която става изненадващо позната. Устата се превръща в привилигирована зона, много по-вълнуваща от секса, защото обещава много повече- мимолетно спасение и отдих от самотата.
Хлътвам.
Не бях заспивал до момиче, което може да се усмихва като нея, след като е преживяла толкова унизителен и болезнен акт. Събира светлина в очите си, изсумтява и се свива като фетус около мен, докато подозирам всичките й отверстия пулсират, а цялата й кожа лепне. Няма по-възбуждащо от това да продължиш да си нечий обект на желание, дори след като си спрял притока му на кислород с длани, когато увитите му китки и глезени се протриват от колана ти. Повечето неща, които ми позволява да й причинявам, а в последно време моли и настоява, биха били отвращаващи с неправилния човек- и точно в това е смисълът. Ентусиазмът и приемствеността, с която ме поема мръсен, небрежен, груб, зъл и секретиращ ме докарват до екстаз.
Когато я чукам се освобождавам от всички дихотомии, които ме ограничават - на добро и зло, чисто и мръсно, правилно и грешно,
Задържам поглед върху тях не повече от десет секунди, по-голямата част от които се пропиляват по ханша и бедрата - никога не съм си падал по гърди. В редки случаи, жегнатото ми въображение рисува голият й задник разтварян от дланите ми и приклещен от цялата ми тежест, докато гъсти талази се изцеждат от устата ми към отверстията й.
Намествам ерекцията, напомням си, че наближавам трийсете и редовното носене на бельо ще е добра идея, и се фокусирам върху догаращия между пръстите ми фас.
Рядко е не просто първична нужда да притежавам всичките й дупки и внимание. Тогава се случва да усещам сладникава горчилка, когато образът й се затрие в тълпата, изчезне за стотни от екрана или започне да се скрива и изменя между ушите ми.
Перфектен пример за динамичната и експлозивна романтика на ежедневната ни допир едни с други, безкрайно лишена от познание, но натрупала в себе си неизчерпаем запас от надежда. Палец в дясно.
Изпитвам се, за да открия до колко съм склонен да се доверя на детайла цялата й същина. Позволявам се да преценя цялото й себе-усещане от дебелината и чупката, която придава на веждите си. Ако често привежда очи и приглушава свенливият си кикот с въздишка, то е срамежлива и силно чувствителна. Погледът й се плъзга от устата на събеседника, към някой несъществуващ детайл в пространството то бързата й мисъл е независима. От незначителни парченца, вещая и конструирам съвършена симпатия. Умът е готов да изригне с убеждението, че свръх персоната ми, водена от свръх-его и комплекси, която обърква и отблъсква всички, най-после ще намери покой в топлата кожа на разумен любовник.
Всичко това вибрира в главата ми, докато я целувам. Взаимните ни телесни копнежи, намират изключително странен, привидно необясним изблик -два органа, предназначени за говор и хранене се търкат и натискат, разтривайки слюнка един в друг под звуците на тежки въздишки. Възбудата и вълнението, които изпитвам, когато видя как се повдига на пръсти, замахва да сключи ръце зад врата ми и притваря клепки, не са инстинкт, а социален конструкт. Съзнавам, че ми се подарява оголена и сурова. Допуска ме зад стените си, до истинската си същност, която става изненадващо позната. Устата се превръща в привилигирована зона, много по-вълнуваща от секса, защото обещава много повече- мимолетно спасение и отдих от самотата.
Хлътвам.
Не бях заспивал до момиче, което може да се усмихва като нея, след като е преживяла толкова унизителен и болезнен акт. Събира светлина в очите си, изсумтява и се свива като фетус около мен, докато подозирам всичките й отверстия пулсират, а цялата й кожа лепне. Няма по-възбуждащо от това да продължиш да си нечий обект на желание, дори след като си спрял притока му на кислород с длани, когато увитите му китки и глезени се протриват от колана ти. Повечето неща, които ми позволява да й причинявам, а в последно време моли и настоява, биха били отвращаващи с неправилния човек- и точно в това е смисълът. Ентусиазмът и приемствеността, с която ме поема мръсен, небрежен, груб, зъл и секретиращ ме докарват до екстаз.
Когато я чукам се освобождавам от всички дихотомии, които ме ограничават - на добро и зло, чисто и мръсно, правилно и грешно,
Пречиства ме.
Японците го наричат ''кенджатайму'' (けんじゃタイム) състоянието на ума след оргазъм, когато мислите на мъжа са бистри и освободени от сексуалните му желания. Тогава цинично се убеждавам, че всичко това е просто проекция на болните ми желания, че създавам цяла идентичност у невинен непознат, че пропускам очевидната истина за значимата овреденост на всички индивиди. Всички белези по мен се зачервяват и съм убеден в този фарс, подигравка и предстоящо страдание, което единствено ще задоволи апетита на егото й. Започвам да вкусвам сладко-киселия оттенък на всичките й бивши и настоящи любовници.
После ме целува.
Четки за зъби
''-Представи си, колко ужасен би бил света ако имаше незаменими хора''
Аз съм пълен задник, или на галено-гъз, не е тайна. С това започват и свършват всички разговори за мен, а често дори няма „но“. Вулгарно е да превръщам въздишките си в бясна тегоба, чрез продажната податливост на слабата си проза, ама на:
Аз съм пълен задник, или на галено-гъз, не е тайна. С това започват и свършват всички разговори за мен, а често дори няма „но“. Вулгарно е да превръщам въздишките си в бясна тегоба, чрез продажната податливост на слабата си проза, ама на:
Имам, по-скоро
имах, чекмедже пълно с четки за зъби. Повечето от постоянните ми бивши любовници
се ползваха с тази привилегия макар че плюенето в сутрешните ни ритуалите беше
далеч от денталната хигиена.
Малък жест, който винаги ги усмихваше, превръщаше ги от обект на копнеж и чифт бельо на пода, в желаноприсъствие,.
Сменях ги ротационен принцип, четките и притежателите им.
Като се замисля в
активният си полов живот съм купил повече четки за зъби от колкото
презервативи.
Така ми тръгна от
сефтето, когато оплесках яйчниците на една доминантна сръбкиня, още когато й
помирисах зърната. Най-съвършените 11 секунди във вселената.
-Надарен съм с
ирелевантна автентичност.
Не й понасяше да се напивам , защото самата тя почти не пиеше, никога преди пет, но в своя защита аз винаги приготвях две чаши, когато сервирах каната вино с късове плод. Пиех много, но не толкова че да стана досаден.
-В теб няма нищо
автентично-ти си ходещо еректирало клише. Но може да се успокояваш с факта, че
спомена за големите пишки избледнява по-бавно.
Подпря се с
длани, лактите й застанаха под прав ъгъл и мъчно я тласкаха от водата към
ръба. Намести краката си и се изправи. Преди да разгъне напълно краката си,
вече бе посегнала към хавлията. Не намирах нищо еротично, или вулгарно в
изпънатият, като струна гръбнак, който прозираше, нито в
изпъкналите ключици, тънък глезен. Леко обгорените рамене, на които се лепеше
мократа й коса. Един грубоват и непринуден финес, между-блоковото изящество.Или това, или бях предрсусал в столичен басейн-историята мълчи.
-Ти си прекрасна,
знаеш ли?
-Не си създаден
за прекрасни неща.
Момент по-късно споменът за нея стоеше подпрян
на огледалото в цял ръст. Бе побрала телцето си в потните и раждаше още мокрият си закачливо окосмен пубис ,ходеше по мокрият под на пръсти, кривейки палците на краката си. Това придаваше на кръста й особена чупка.
Сигурен съм, че задникът й можеше да лекува рак.
-Заедно ли сме?
-Ти си с мен.
-Обичаш ли ме?
-О, моля те, спри
да си вечният център на внимание. Жалко е. Аз обичам всички.
-Целиш се високо.
-Когато се
усмихваш така злобно, но не съвсем коварно, караш светлината да се крие
по ъглите, като сритано куче. Не харесвам живота без теб.
-Че ти кога си го
харесвал?
-Помниш ли,
когато стигна простата ми с пръст, а пенисът ми закачи сливиците ти и почти
повърна?
-Задник.
-Е и аз това
казвам.
-Когато спреш да харесваш всички е мой ред.
-Едва ли.
-Тогава защо си с мен?
-Защото да те имам, е по-лесно от колкото да се боря с фобията, че не те притежавам, или още по-лошо, че си чужда.
Минава три. За нея наближава пет. Шепот от възглавницата и вибрации в гърдите, които карат матрака да се тресе.
-За теб чашата никога не е наполовина пълна нали?
-В момента е наполовина пълна с бившият си.
Няма секс
Кафявите ми очи, които безсрамно рекламирам като зелени в Тиндър, горят с концентрация на всички анти-психотици под слънцето и съхнат, докато изследвам в детайл всяка гънка по тъмният бял таван, виснал над леглото ми. Мислех, че в страна с вечно лято, палми, пищни мургави бременни тинейджърки и хашиш като захарен памук, таваните ще са по-интересни.
Дълбоки въздишки, марокански ром (по-скоро черен от колкото кафяв, и по-скоро евтин от колкото екзотичен) , кисел дим.
Лигав инди рок с гаражна акустика- едно последните неща, които не са попили от болезнената ми апатия. Няма ми го очилата с дебела рамка, брадата( лицева алопеция, брат) и Загорка Ретро за да се навра в скъсаният чорапогащник на всяка ''изстинка'' мацка от ''Петък'' до ''Терминала'', дори и тези ми ти леко тегавите от ''Лорката'' или където ходят децата в днешно време. Това хипстарията и графоманското самообичане са заразни, ей.
Колко време ли прекарва средностатистическият човек, смучеш кетчуп директно от бутилката, оцъклен във вечността на поредната си безсънна нощ , чудейки се- това ли е то всичко?
Тайно се надявам някоя вечер отговора да е нещо различно от- ''ми, по-скоро да.''
Като дете неволно се навлякох на погребение.Бях на не повече от десет в едно от онези излишни лета на заточение в подбалканските региони на страната. Из между китни купчини от тор и вдъхновяващ полъх на прясно нанесен слой вар по ронещите се тухли на схлупените бараки, се влачеше траурна процесията. Приканваше опечалените в храма с твърда погача, бонбони тип захарно топче с неопределен цвят, ронено жито и кисело вино.Капките захар и слюнка бързо засъхваха по ръцете и лицето ми, докато се тътрех след почернени старици и почерпените им старци, които цъкаха в ритъм, подир каруцата. Маршът на метрономите от мърша.
Не си спомням какво съм видял или чул в съборетината, която минаваше за селска църква, но излязох от нея осъзнал, че всичко свършва и умира някога. Още по-важното, аз щях да умра. Не можах да спя със седмици, събуждах се плачейки. Често сънувах господ, also known as събирача на хора. Бях обсебен от идеята за смъртта, нейната неизбежност и факта, че в крайна сметка, губиш всичко, което си имал и на което държиш, най-вече себе си. Имах много загрижени родители, които не спираха да настояват ,обаче, че децата не можели да умрат, защото техният живот не е започнал , та нямало как да свърши. Иисус не взимал при себе си деца, които не са вкусили живота . Очевидно бабите на недохранените и/или спинозни негърчета са пропуснали да им го споделят.
Oт тогава все си стоя и чакам живота да започне. Напоследък дори се дебна, че умишлено търся съвършенство и романтика, в най-дребните детайли, че да не пропусна мига- идеално поднесеното ми питие от ухилена пищна цветнокожа; болезненият слънчев загар около носа ми, който прихванах от топлите отблясъци в прозорците на стара яхта(заклевам се това не го крадох от Паулу Куельо) или усещането за първи път да се изправя на сърф, макар за секунди преди да ме срине вълна. На човек му се ще да изпадне в диабетна кома от клишираната ми близгавост.
Преди си въобразявах, че ще има огромен момент, начален старт, спазъм или конвулс на всеки мускул, който да те събуди за началото на истинското ти бъдене. Ритник в главата и плюене в дланите. Стартовата точка все се мести. обаче.Беше първият учебен ден(не ме искаха в детската градина) После-когато спряха да ме бият в училище и започнаха да ме сритват в елитната гимназия; или когато правих секс за първи път;или когато правих наистина секс за първи път, Въобразих си, че е когато влязох в лудницата, после-когато излязох. Влюбих се и това беше! Пак се влюбих и те това ще е. Сега пак съм влюбен и това ще да е, май?
Преди няколко месеца, обясних на едно момиче, че е всичко, което някога бих могъл или съм искал от живота събрано в една много малка и обидно за човечеството идеална обвивка. Този път дори го мислех наистина, бях обеден в твърдението си. Ако не се бе изправила да ме целуне точно там и тогава, щях да коленича в полата й. Дали тя бе големият хармоничен взрив в малката ми вселена с разстроени полярности? Няма как да знам, не ще и да узная.
Истината уви, е че живота ми, практически е започнал,дори съм го преполовил ,но като повечето, най-вече-Вашият, е лишен от смисъл, забележими събития, цел, а напоследък от анални ласки (лигава пача). Просто учтиво си очаквам неговият край. Логично и първосигнално-тази мисъл ме влудява, та от там и неспирните опити на да начертая бяла линия, която да надскоча.
Постоянно облъчван съм от хора, които искат да ми продадат нещо, било то вибрираща дамска превръзка(попива и задоволява) или възможността да придам на живота си напълно различен стил, само с чифт мокасини. Озъбени кукли ми казват, че трябва да съм весели и издръжлив, лъчезарен и доволен от привилегията на развитият свят.
Но трябва да си признаем, че реалността е предимно скръб и загуба. Живеещият хубавият живот не е претръпнал към тъгата, упоен от всичкото псевдо щастие в шумолещи опаковки. Напротив, той използва ''тегавото'' за да се развива.
Меланхоличен съм и не ме срам, много често унил, тъжен и умислен.От както се познавам. Сега много.Най-вече от когато оставих всички други, заради нея, а после и нея. Най-вече нея.
Закърнели думи-табу, може би с незаслужена лоша слава. Събирателни наричания за притъпеният от разум гняв и осъзнаване че светът свърша с тъга; че е трудно да намериш вътрешен покой, че е почти невъзможно да имаш кариера, която те възнаграждава емоционално и финансово, че много добри хора страдат.
Изключвам въображението си, за да не съжалявам.
-Не смея да си призная, но още съм влюбен в нея.
-Това е само от километрите.
Дълбоки въздишки, марокански ром (по-скоро черен от колкото кафяв, и по-скоро евтин от колкото екзотичен) , кисел дим.
Лигав инди рок с гаражна акустика- едно последните неща, които не са попили от болезнената ми апатия. Няма ми го очилата с дебела рамка, брадата( лицева алопеция, брат) и Загорка Ретро за да се навра в скъсаният чорапогащник на всяка ''изстинка'' мацка от ''Петък'' до ''Терминала'', дори и тези ми ти леко тегавите от ''Лорката'' или където ходят децата в днешно време. Това хипстарията и графоманското самообичане са заразни, ей.
Колко време ли прекарва средностатистическият човек, смучеш кетчуп директно от бутилката, оцъклен във вечността на поредната си безсънна нощ , чудейки се- това ли е то всичко?
Тайно се надявам някоя вечер отговора да е нещо различно от- ''ми, по-скоро да.''
Като дете неволно се навлякох на погребение.Бях на не повече от десет в едно от онези излишни лета на заточение в подбалканските региони на страната. Из между китни купчини от тор и вдъхновяващ полъх на прясно нанесен слой вар по ронещите се тухли на схлупените бараки, се влачеше траурна процесията. Приканваше опечалените в храма с твърда погача, бонбони тип захарно топче с неопределен цвят, ронено жито и кисело вино.Капките захар и слюнка бързо засъхваха по ръцете и лицето ми, докато се тътрех след почернени старици и почерпените им старци, които цъкаха в ритъм, подир каруцата. Маршът на метрономите от мърша.
Не си спомням какво съм видял или чул в съборетината, която минаваше за селска църква, но излязох от нея осъзнал, че всичко свършва и умира някога. Още по-важното, аз щях да умра. Не можах да спя със седмици, събуждах се плачейки. Често сънувах господ, also known as събирача на хора. Бях обсебен от идеята за смъртта, нейната неизбежност и факта, че в крайна сметка, губиш всичко, което си имал и на което държиш, най-вече себе си. Имах много загрижени родители, които не спираха да настояват ,обаче, че децата не можели да умрат, защото техният живот не е започнал , та нямало как да свърши. Иисус не взимал при себе си деца, които не са вкусили живота . Очевидно бабите на недохранените и/или спинозни негърчета са пропуснали да им го споделят.
Oт тогава все си стоя и чакам живота да започне. Напоследък дори се дебна, че умишлено търся съвършенство и романтика, в най-дребните детайли, че да не пропусна мига- идеално поднесеното ми питие от ухилена пищна цветнокожа; болезненият слънчев загар около носа ми, който прихванах от топлите отблясъци в прозорците на стара яхта(заклевам се това не го крадох от Паулу Куельо) или усещането за първи път да се изправя на сърф, макар за секунди преди да ме срине вълна. На човек му се ще да изпадне в диабетна кома от клишираната ми близгавост.
Преди си въобразявах, че ще има огромен момент, начален старт, спазъм или конвулс на всеки мускул, който да те събуди за началото на истинското ти бъдене. Ритник в главата и плюене в дланите. Стартовата точка все се мести. обаче.Беше първият учебен ден(не ме искаха в детската градина) После-когато спряха да ме бият в училище и започнаха да ме сритват в елитната гимназия; или когато правих секс за първи път;или когато правих наистина секс за първи път, Въобразих си, че е когато влязох в лудницата, после-когато излязох. Влюбих се и това беше! Пак се влюбих и те това ще е. Сега пак съм влюбен и това ще да е, май?
Преди няколко месеца, обясних на едно момиче, че е всичко, което някога бих могъл или съм искал от живота събрано в една много малка и обидно за човечеството идеална обвивка. Този път дори го мислех наистина, бях обеден в твърдението си. Ако не се бе изправила да ме целуне точно там и тогава, щях да коленича в полата й. Дали тя бе големият хармоничен взрив в малката ми вселена с разстроени полярности? Няма как да знам, не ще и да узная.
Истината уви, е че живота ми, практически е започнал,дори съм го преполовил ,но като повечето, най-вече-Вашият, е лишен от смисъл, забележими събития, цел, а напоследък от анални ласки (лигава пача). Просто учтиво си очаквам неговият край. Логично и първосигнално-тази мисъл ме влудява, та от там и неспирните опити на да начертая бяла линия, която да надскоча.
Постоянно облъчван съм от хора, които искат да ми продадат нещо, било то вибрираща дамска превръзка(попива и задоволява) или възможността да придам на живота си напълно различен стил, само с чифт мокасини. Озъбени кукли ми казват, че трябва да съм весели и издръжлив, лъчезарен и доволен от привилегията на развитият свят.
Но трябва да си признаем, че реалността е предимно скръб и загуба. Живеещият хубавият живот не е претръпнал към тъгата, упоен от всичкото псевдо щастие в шумолещи опаковки. Напротив, той използва ''тегавото'' за да се развива.
Меланхоличен съм и не ме срам, много често унил, тъжен и умислен.От както се познавам. Сега много.Най-вече от когато оставих всички други, заради нея, а после и нея. Най-вече нея.
Закърнели думи-табу, може би с незаслужена лоша слава. Събирателни наричания за притъпеният от разум гняв и осъзнаване че светът свърша с тъга; че е трудно да намериш вътрешен покой, че е почти невъзможно да имаш кариера, която те възнаграждава емоционално и финансово, че много добри хора страдат.
Изключвам въображението си, за да не съжалявам.
-Не смея да си призная, но още съм влюбен в нея.
-Това е само от километрите.
a Deucalione
Лежа в нея, докато ме поглъща. Учестен пулс, лек световъртеж и едно сочно ''мамка му'' на върха на лепкавите ми изтръпнали устни. Съзнанието ми хълца конвулсивно в опит да я изхвърли, като чуждо тяло залепнало за трахеята. Злоупотребявам с желанието, и това го унищожава напълно.
Топлината, напускаща спящото й тяло е непоносима. Разтопено розово галактическо ядро тлее в нея. Гъста пара се стене от порите й, като радиоактивен отпадък от спокоен ум, изпълван тихо с илюзии. Миглите й са положени на дланта ми, гъделичкат белязано парче кожа, с чезнеща сетивност. Тънък разрез, автограф от объркан артист.
Емоционалната плейста е на шъфъл, а невроните ми вибрират в ритъма на дебел бас.Когато се научиш да си свиваш, живота става по-интересен.
Минути по-късно, детските й контури, напускат леглото, изтласкали ме почти с погнуса. На крак, не-чак-до-там будна се опитва да дресира косата си с пръсти. Нахлузва дрехите, изстрелва фас от кутията направо в междузъбието си и излиза с трясък, само за да се върне след миг.
-Шалчето.-Злостен отегчен поглед ме упреква в мързел и бездушие.
А
-Сакън.
Тежката металната врата, почти плясва прасковените й извивки.
Следвам я без желание, почти инстинктивно, ориентирам се по захарният й аромат. Не изпитвах и капка жалост към нея, нито страх от нещата, които нощта щеше да й причини. Как бих могъл, когато не събужда никакво чувство мен. Свободата е да няма какво да загубиш, когато не изпитваш нищо към никого. Това и да може да маструбираш пред огледалото без последствия.
Големите обществени места, които си привикнал да виждаш препълнени с живот, изглеждат като че покрити със плашеща студена мъгла, когато са пусти. Училищният коридор, след края на втората смяна, празната къща на хилядолетната бабка от долната махала, офисът през почивните дни, площадът малко преди да загасне уличното осветление, докато вали.В нашият случай-грозноват бар, около изгрев.
Пуснал съм на дълги, гони ме параноята, а устата ми е, като че дъвча памук. Официално сме в режим размисли и страсти, а трипът върви на кофти.
Краката ми лепят по пода, без чорапи съм, та при по-рязко стъпване или опит за ритмично поклащане, обувката ми се отлепя от ходилото. Довечера краката ме ще са завъдъли печурки. Захаросаното петно от ром съхнеше по настръхналата ми тениска. Празна гардеробна, без дежурната вградена лелка, запотени бармани и секюр батка с обръсната аеродинамична мутра. Привличам вниманието на космат ирландец, които ми обяснява преимуществата на българките в сексуално финансов аспект.
Сканирам лицата на тълпата, търсейки специфичните й черти. Не би било логично да я намеря, но омекналият ми ум тършува в опити да ме убеди, че не е напуснала живота ми.
Виждам силуета й да пълзи по зле осветените стени. Грубовата походка, с изразено, дори префърцунено повдигане на колената, като кобила в лек тръст.
-Трябва да си свободен. Танцувай, стероидна пъпчице.
-На хората изобщо не им пука дали са свободни, стига да има за какво да живеят. Прекалено съм трезвен, или още пиян, като си довърша джина ще ти кажа.-Впускаме се в поредната си артси-хипстър дискусия , с есеитични и високопарни наклонности, не-осъзнвайки степента на собствената си каракатурност. Или тя просто ми се подиграва.
Докато прониквам в нея, осъзнавам, че съм щастлив, Съзнателно се опитвам да нищя краткият миг ,да го вкусвам, да му се наслаждавам. Напрягам мисълта си, да го идентифицирам, да го разнищя и приложа в контекст, където бавно да се разтопи като бонбон върху езика ми, докато в едва доловим дъх. Гърбът й е опрян в студеният, осветен в пурпур теракот. Студените, идеално симетрични и изсечени черти на лицето издишат абсентови пари в мен, докато изсмуквам всичкият й срам. Като всички мъже съм потенциален педераст. Докато я карам да се повдига с тласъците на чатала си, около на нас са всички онези мъже, които не можеха да свалят очите си от нея. Всички злостни и подигравателни псевдо тесторени погледи ме караха да се дървя без дори да я докосвам. Целият им яд и ярост, те самите, са в долният кенеф с нас.
-Обожавам...
Не съм напълно сигурен дали ставаше дума за мен, чукането или бившият, които със сигурност си представяше, но се приема.
Помазването на гнили отношения с телесни сокове е вредно за душата. Приемаш за даденост, че любовта, била тя договорена между два зле избръснати триъгълника, или най-чистите отдадено умове е възходящ старт. Набиране на инерция и градеж на сладострастни спомени.
Реално, обаче, тичам назад, обърнат с гръб към изчезващите павирани улици, а с годините се отказвам и се обръщаме през рамо все по-рядко.Ще знам, точно коя седмица е най-приятна.Ще опитвам всичко за последно, преди отново всичко да е ново. Изчезналата й длан в пръстите ми е просто знак, че ще напусне света ми, както го превзе-без да има какво да помни и за какво да съжалява. И тогава мъжете отново ще спечелят доверието й. Ще попада доброволно в ръцете на другите.
Всяко лято е по-дълго от предишното.
Топлината, напускаща спящото й тяло е непоносима. Разтопено розово галактическо ядро тлее в нея. Гъста пара се стене от порите й, като радиоактивен отпадък от спокоен ум, изпълван тихо с илюзии. Миглите й са положени на дланта ми, гъделичкат белязано парче кожа, с чезнеща сетивност. Тънък разрез, автограф от объркан артист.
Емоционалната плейста е на шъфъл, а невроните ми вибрират в ритъма на дебел бас.Когато се научиш да си свиваш, живота става по-интересен.
Минути по-късно, детските й контури, напускат леглото, изтласкали ме почти с погнуса. На крак, не-чак-до-там будна се опитва да дресира косата си с пръсти. Нахлузва дрехите, изстрелва фас от кутията направо в междузъбието си и излиза с трясък, само за да се върне след миг.
-Шалчето.-Злостен отегчен поглед ме упреква в мързел и бездушие.
А
-Сакън.
Тежката металната врата, почти плясва прасковените й извивки.
Следвам я без желание, почти инстинктивно, ориентирам се по захарният й аромат. Не изпитвах и капка жалост към нея, нито страх от нещата, които нощта щеше да й причини. Как бих могъл, когато не събужда никакво чувство мен. Свободата е да няма какво да загубиш, когато не изпитваш нищо към никого. Това и да може да маструбираш пред огледалото без последствия.
Големите обществени места, които си привикнал да виждаш препълнени с живот, изглеждат като че покрити със плашеща студена мъгла, когато са пусти. Училищният коридор, след края на втората смяна, празната къща на хилядолетната бабка от долната махала, офисът през почивните дни, площадът малко преди да загасне уличното осветление, докато вали.В нашият случай-грозноват бар, около изгрев.
Пуснал съм на дълги, гони ме параноята, а устата ми е, като че дъвча памук. Официално сме в режим размисли и страсти, а трипът върви на кофти.
Краката ми лепят по пода, без чорапи съм, та при по-рязко стъпване или опит за ритмично поклащане, обувката ми се отлепя от ходилото. Довечера краката ме ще са завъдъли печурки. Захаросаното петно от ром съхнеше по настръхналата ми тениска. Празна гардеробна, без дежурната вградена лелка, запотени бармани и секюр батка с обръсната аеродинамична мутра. Привличам вниманието на космат ирландец, които ми обяснява преимуществата на българките в сексуално финансов аспект.
Сканирам лицата на тълпата, търсейки специфичните й черти. Не би било логично да я намеря, но омекналият ми ум тършува в опити да ме убеди, че не е напуснала живота ми.
Виждам силуета й да пълзи по зле осветените стени. Грубовата походка, с изразено, дори префърцунено повдигане на колената, като кобила в лек тръст.
-Трябва да си свободен. Танцувай, стероидна пъпчице.
-На хората изобщо не им пука дали са свободни, стига да има за какво да живеят. Прекалено съм трезвен, или още пиян, като си довърша джина ще ти кажа.-Впускаме се в поредната си артси-хипстър дискусия , с есеитични и високопарни наклонности, не-осъзнвайки степента на собствената си каракатурност. Или тя просто ми се подиграва.
Докато прониквам в нея, осъзнавам, че съм щастлив, Съзнателно се опитвам да нищя краткият миг ,да го вкусвам, да му се наслаждавам. Напрягам мисълта си, да го идентифицирам, да го разнищя и приложа в контекст, където бавно да се разтопи като бонбон върху езика ми, докато в едва доловим дъх. Гърбът й е опрян в студеният, осветен в пурпур теракот. Студените, идеално симетрични и изсечени черти на лицето издишат абсентови пари в мен, докато изсмуквам всичкият й срам. Като всички мъже съм потенциален педераст. Докато я карам да се повдига с тласъците на чатала си, около на нас са всички онези мъже, които не можеха да свалят очите си от нея. Всички злостни и подигравателни псевдо тесторени погледи ме караха да се дървя без дори да я докосвам. Целият им яд и ярост, те самите, са в долният кенеф с нас.
-Обожавам...
Не съм напълно сигурен дали ставаше дума за мен, чукането или бившият, които със сигурност си представяше, но се приема.
Помазването на гнили отношения с телесни сокове е вредно за душата. Приемаш за даденост, че любовта, била тя договорена между два зле избръснати триъгълника, или най-чистите отдадено умове е възходящ старт. Набиране на инерция и градеж на сладострастни спомени.
Реално, обаче, тичам назад, обърнат с гръб към изчезващите павирани улици, а с годините се отказвам и се обръщаме през рамо все по-рядко.Ще знам, точно коя седмица е най-приятна.Ще опитвам всичко за последно, преди отново всичко да е ново. Изчезналата й длан в пръстите ми е просто знак, че ще напусне света ми, както го превзе-без да има какво да помни и за какво да съжалява. И тогава мъжете отново ще спечелят доверието й. Ще попада доброволно в ръцете на другите.
Всяко лято е по-дълго от предишното.